Цифровизацията на информацията, глобалният достъп до нея и публичните онлайн курсове ще променят образованието и ролята на учителите

http://www.capital.bg/printversion.php?storyid=2797059

От Гаяне Минасян
19 юли 2016

Гаяне Минасян е председател на Управителния съвет на Националната мрежа на родителите.

[[more]]Каква би могла да бъде ролята на учителя като носител на човешки контакт в новия подход към ученето, базирано на свободен достъп до информация? Бъдещето на учителската професия би могло да се развие в множество посоки. Една от тях е той да се превърне от носител на информация в експерт по фасилитиране на сътрудничество в реална учеща общност. Ако учащите могат да изучават онлайн съдържание – например така наречените MOOC (Massive Online Open Courses – публични онлайн курсове), то учителят може вместо като преподавател, да им помага в ролята на “MOOCster”. От своя страна учащите вместо пасивен клас от слушатели, може да се превърнат в “образователен екип”. Тази практика е прилагана и разработена от Яков Хехт и неговата организация Education Cities и ще бъде представена в обучение в София през август 2016 година, организирано от Национална мрежа на родителите.

Образователният екип – спортен отбор от учащи

Образователният екип е методология, която съчетава реални класове (офлайн) с виртуални платформи (онлайн и обърната класна стая). Образователният екип функционира като спортен отбор и следва два принципа.

Всеки ученик е също и учител. Всеки ученик има уникална силна страна – подобно на играч в спортен отбор. Това негово умение го прави способен да преподава на другите, да им помага, като същевременно всички, целият отбор се ползва от силните страни на останалите играчи/учащи.
Отборът има общ измерим резултат – не само индивидуални резултати за всеки играч.

В този модел учителят е треньорът на отбора (мукстър). Неговата роля е да помага на всеки играч да намери силната си страна, да подкрепя сътрудничеството между играчите и да съдейства за установяване на баланс между различните играчи и способности.

Новата роля на учителя като треньор на образователния екип е да помогне на всяко дете в търсенето на силните му страни. Детето се превръща в “млад учител” в областта, в която е силно. Класът има измеримо споделено предизвикателство – то може да е академично или социално. Иновацията тук е, че предизвикателството е общо за целия клас, а не индивидуално. Например оценката на групата е средната оценка от всички индивидуални оценки. Целият клас участва в създаването и прилагането на идеите за подобряване на оценката на класа чрез учене, подкрепено от връстниците и оползотворяване на силните страни на всеки участник.

След като близо три години организацията Education Cities работи по тази програма, тя разработва методологии за работа в клас, които доказват голям успех във всеки аспект на образователния процес. Образователният екип успешно съчетава академичните постижения със забавлението в ученето. И там, където преди сме били свидетели на конкуренция и съперничество, днес виждаме споделена отговорност.

Ефективността на MOOC в образователния екип

МООС са публични безплатни курсове от световно признати университети по света. С тяхна помощ може да се изучава почти всеки предмет на най-високо академично съвременно ниво, без ограничения на възраст, място, време или финансови възможности. Най-често платен е изпитът, който гарантира сертификат от съответното учебно заведение за желаещите да го получат. Чрез MOOC учещите получават знание от световно признати експерти и затова вече не се нуждаят от други експерти по съдържанието на курса, за да го изучат, нито от човешки ресурс, впрегнат в многократно преподаване на един и същ материал.

След 2010 г. се появяват десетки онлайн платформи за изучаване на МООС. Онлайн курсовете имат милиони участници; ефикасността на този метод за учене обаче е спорна, като се има предвид ниският процент на хората, които след като са се записали, на практика завършват – по различни оценки между 5-20 %. Правени са различни опити да се разработи платформа, която да повиши резултатите – например Udacity, платформа, разработена от професор Себастиян Трън от университета Станфорд (който е начело на Google X Lab) – но те не повишават чувствително този процент.

Оказва се, че добавянето на офлайн елемент към онлайн курсовете обаче повишава резултатите. През 2014 г. Coursera, най-голямата МООС платформа, която предлага над 1900 курса от 145 институции, сложи началото на международна мрежа от Learning Hubs (място, където учащите МООС могат да се срещат и учат заедно) в над 30 града по света. Студенти, възрастни и млади майки се събират, за да гледат заедно видеата към курсовете, да обсъждат учебния материал и да правят заедно упражненията. Това повишава процента на завършилите на 30%. Подобен ефект се наблюдава и в Offline Meet up, създадена от edX – втората по големина МООС платформа.

В един пилотен проект, проведен от Education Cities в сътрудничество с Министерството на образованието на Израел, следните МООС биват изучени в 15 класа (от 8 до 12 клас) в цялата страна – “Въведение в астрономията” от Australian Open University и “Контрол на мобилни роботи” от Технологичния институт в Джорджия. Ученето се извършва по модела на образователния екип: ученикът, който е силен по английски, превежда материали за своите съученици; този, който е силен по математика, помага на останалите да разберат формулите и т.н.

Методологията за учене съчетава онлайн и офлайн дейности – от една страна Facebook и WhatsApp групи, а от друга страна реални срещи за учене. Освен това всяка седмица се води графика на оценките, съобразно която се адаптира или променя стратегията на oбразователния екип. Резултатите са удивителни: 83% от гимназистите, които изучават университетски курс (МООС) на език, който не е роден за тях, завършват успешно.
От пирамида към мрежа

Яков Хехт, който освен споменатата организация, е основател на редица демократични училища и международното движение за демократизация на образованието, разработва следната концепция за промяна в модела на образование. В училището, изградено по пирамидалния модел, системата изхожда от презумпцията, че учителят е “празен съд” и затова основната цел е той да бъде инструктирaн какво трябва да прави. Неговата преценка се свежда най-много до това как да изложи учебния материал и как да го организира във времето. Учителят е “самотен рейнджър”, който се опитва да постигне успех в своята основна образователна задача – да “прехвърли” учебния материал в главите на учениците.

В училището, изградено по мрежовия модел обаче, учителите са лидери, които водят изграждането на учеща общност в цялото училище. То работи като образователно-общностен “парник”, който дава възможност на учителите да открият и дадат израз на уникалните си способности, като освен това открият и своето място и амплоа в училище. Ето защо, първата стъпка е учителите да бъдат насърчени и подкрепени в инициирането на проекти, които ги вълнуват. Втората стъпка е спонтанното формиране на мрежи от учители. В тях те сътрудничат и споделят идеи и опит за развиване на образователните и общностни инициативи в училище. Третата стъпка – учениците и техните родители биват насърчени да участват във воденето и разработването на инициативите.

Промяната в учебния час – от класна стая към учеща общност

По същия начин съгласно старата представа за ученическия клас, организиран на принципа на пирамидата, учителят изхожда от презумпцията, че децата идват в клас празни и основният въпрос е с какво и как най-ефикасно да ги изпълним. Мрежовата класна стая има нова изходна презумпция, според която учениците са в процес на търсене на своята уникална реализация и талант, затова внасят в класната стая цяла палитра от различни цветове, интереси, мотивации и способности. По този начин класът се превръща в творчески екип, в който учителите и децата тръгват заедно на изследователска експедиция. В нея те заедно се изправят пред различни предизвикателства в различни области на знанието – предизвикателства, адекватни на света, в който живеем днес. Те се учат да създават знание, да откриват отговори и учителят е техен помощник в този творчески процес.

Ролята на учителя в мрежовата образователна парадигма

В творческия учещ екип се променя както ролята на учителя, така ролята и учениците. Вместо да има един учител и група ученици, в класната стая има учеща общност, в която в различни моменти всеки може да попадне в ролята на ученик и/или учител.

Различни екипи, съставени от ученици, учители и експерти от местната общност работят заедно върху едно и също предизвикателство. Ролята на учителя е да подкрепи развитието на учащата или творческа общност, в която индивидът и различието се цени, а съзиданието е плод на споделени усилия. Той помага на всяко дете да открие своето място, както и мястото си спрямо своите съученици.

Всяко дете специализира в областта, в която е силно, използвайки множеството ресурси, с които разполага в общността. В творческия екип (мрежовата класна стая) се осъществява учене в сътрудничество с връстниците (най-дълбокото учене). Този тип учене впряга в употреба различните силни страни на учащия.

Новата притча за рибата и въдицата

Как новото разбиране за образованието като мрежа, а не като пирамида, променя добре познатата притча за рибата и въдицата? Според аналогията на Яков Хехт, в миналото образователната система е давала на децата рибата – препредавала им е знанието. Днес образованието се стреми да дава на децата въдица – да ги учи как да учат самостоятелно. В бъдеще обаче учителите и децата ще излизат да ловят риба заедно, в сътрудничество с местната и глобална общност. Те ще създадат учещи и творчески общности, които се трудят заедно да превръщат света в по-добро място.

В своята книга “Кратка история на човечеството” Ювал Харари застъпва тезата, че сътрудничеството е решаващият в най-голяма степен фактор за успеха на човечеството като вид. В традиционната представа за образование обаче се разчита почти изцяло на конкуренцията и надпреварата; на противопоставянето на индивидите, а не на съюзяването на техните усилия. Това ограничава неимоверно възможностите за развитие и постижения както на отделния индивид, така и на човечеството като цяло. Новата парадигма разрешава точно този проблем – мукстърът като агент на сътрудничеството, не предавател на данни, ще е една от новите професии, която е част от развитието на човешката концепция за учене и е основана именно на този решаващ фактор за успеха.

Автор: Shutterstock